« ат-Тауба »
« стих-92 »
وَلاَ عَلَى الَّذِينَ إِذَا مَا أَتَوْكَ لِتَحْمِلَهُمْ قُلْتَ لاَ أَجِدُ مَا أَحْمِلُكُمْ عَلَيْهِ تَوَلَّواْ وَّأَعْيُنُهُمْ تَفِيضُ مِنَ الدَّمْعِ حَزَنًا أَلاَّ يَجِدُواْ مَا يُنفِقُونَ
българската транслитерация: Уe ла aлeллeзинe иза ма eтeукe ли тaхмилeхум култe ла eджиду маaхмилукум aлeйхи тeуeллeу уe a'юнухум тeфиду минeд дeм'и хaзeнeн eлла йeджиду ма юнфикун(юнфикунe).
Също така (няма вина) и за онези, които дойдоха при теб, за да ги откараш, а ти им рече: “Няма (не намерих) с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им пълни със сълзи от скръб, че не намират какво да дадат.
