« ат-Тауба »
« стих-74 »
يَحْلِفُونَ بِاللّهِ مَا قَالُواْ وَلَقَدْ قَالُواْ كَلِمَةَ الْكُفْرِ وَكَفَرُواْ بَعْدَ إِسْلاَمِهِمْ وَهَمُّواْ بِمَا لَمْ يَنَالُواْ وَمَا نَقَمُواْ إِلاَّ أَنْ أَغْنَاهُمُ اللّهُ وَرَسُولُهُ مِن فَضْلِهِ فَإِن يَتُوبُواْ يَكُ خَيْرًا لَّهُمْ وَإِن يَتَوَلَّوْا يُعَذِّبْهُمُ اللّهُ عَذَابًا أَلِيمًا فِي الدُّنْيَا وَالآخِرَةِ وَمَا لَهُمْ فِي الأَرْضِ مِن وَلِيٍّ وَلاَ نَصِيرٍ
българската транслитерация: Яхлифунe билляхи ма калу, уe лeкaд калу кeлимeтeл куфри уe кeфeру бa’дe исламихим уe хeмму би ма лeм йeналу, уe ма нeкaму илла eн eгнахумуллаху уe рeсулуху мин фaдлих(фaдлихи), фe ин йeтубу йeку хaйрeн лeхум, уe ин йeтeуeллeу юaззибхумуллаху aзабeн eлимeн фид дунйа уeл ахърeх(ахърeти), уe ма лeхум фил aрдъ мин уeлиййин уe ла нaсир(нaсирин).
Кълнат се в Аллах , че не са изрекли неверието си на Него, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха приели правата вяра. Това, за което искат да отмъстят, защото никога няма да го получат е благодатта на Аллах и Неговият Пратеник. Ако вече се покаят това ще е най-доброто за тях, а ако се отметнат назад (от вярата) , Аллах ще ги накаже с болезнено мъчение и в земния живот, и в отвъдния. И не ще имат на земята нито покровител, нито избавител.
