« ат-Тауба »
« стих-60 »
إِنَّمَا الصَّدَقَاتُ لِلْفُقَرَاء وَالْمَسَاكِينِ وَالْعَامِلِينَ عَلَيْهَا وَالْمُؤَلَّفَةِ قُلُوبُهُمْ وَفِي الرِّقَابِ وَالْغَارِمِينَ وَفِي سَبِيلِ اللّهِ وَابْنِ السَّبِيلِ فَرِيضَةً مِّنَ اللّهِ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ
българската транслитерация: Иннeмaс сaдaкату лил фукaраи уeл мeсaкини уeл амилинe aлeйха уeл муeллeфeти кулубухум уe фир рикаби уeл гариминe уe фи сeбилиллахи уeбниссeбил(уeбниссeбили), фaридaтeн минaллах(минaллахи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
Несъмнено, милостинята е отредена от Аллах , за да се дава на бедните и нуждаещите се и на онези, които я събират; за приобщаването на сърцата им(за отдаденост към Аллах) и за (откуп на) робите; за длъжниците, и за онези, които са по пътя на Аллах и за пътуващите. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
