« ат-Тауба »
« стих-42 »
لَوْ كَانَ عَرَضًا قَرِيبًا وَسَفَرًا قَاصِدًا لاَّتَّبَعُوكَ وَلَكِن بَعُدَتْ عَلَيْهِمُ الشُّقَّةُ وَسَيَحْلِفُونَ بِاللّهِ لَوِ اسْتَطَعْنَا لَخَرَجْنَا مَعَكُمْ يُهْلِكُونَ أَنفُسَهُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ إِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ
българската транслитерация: Лeу канe aрaдaн кaрибeн уe сeфeрeн касъдeн лeттeбeукe уe лакин бeудeт aлeйхимуш шуккaх(шуккaту), уe сeяхлифунe биллахи лeуистeтa'на лeхaрeджна мeaкум, юхликунe eнфусeхум, уaллаху я'лeму иннeхум лe казибун(казибунe).
Ако печалба и кратко пътуване бяха близо, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път. Ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме да излезем заедно с вас.” Те погубват себе си (душите си). Аллах знае, че те наистина са лъжци.
