« ат-Тауба »
« стих-122 »
وَمَا كَانَ الْمُؤْمِنُونَ لِيَنفِرُواْ كَآفَّةً فَلَوْلاَ نَفَرَ مِن كُلِّ فِرْقَةٍ مِّنْهُمْ طَآئِفَةٌ لِّيَتَفَقَّهُواْ فِي الدِّينِ وَلِيُنذِرُواْ قَوْمَهُمْ إِذَا رَجَعُواْ إِلَيْهِمْ لَعَلَّهُمْ يَحْذَرُونَ
българската транслитерация: Уe ма канeл му’минунe ли йeнфиру каффeх(каффeтeн), фe лeу ла нeфeрe мин кулли фиркaтин минхум таифeтун ли йeтeфeккaху фид дини уe ли юнзиру кaумeхум иза рeджeу илeйхим лeaллeхум яхзeрун(яхзeрунe).
И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка група да се заеме с изучаване на вярата, за да увещава (предупреждава ) народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!
