« ат-Тауба »
« стих-120 »
مَا كَانَ لِأَهْلِ الْمَدِينَةِ وَمَنْ حَوْلَهُم مِّنَ الأَعْرَابِ أَن يَتَخَلَّفُواْ عَن رَّسُولِ اللّهِ وَلاَ يَرْغَبُواْ بِأَنفُسِهِمْ عَن نَّفْسِهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ لاَ يُصِيبُهُمْ ظَمَأٌ وَلاَ نَصَبٌ وَلاَ مَخْمَصَةٌ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَلاَ يَطَؤُونَ مَوْطِئًا يَغِيظُ الْكُفَّارَ وَلاَ يَنَالُونَ مِنْ عَدُوٍّ نَّيْلاً إِلاَّ كُتِبَ لَهُم بِهِ عَمَلٌ صَالِحٌ إِنَّ اللّهَ لاَ يُضِيعُ أَجْرَ الْمُحْسِنِينَ
българската транслитерация: Ма канe ли eхлил мeдинeти уe мeн хaулeхум минeл a’раби eн йeтeхaллeфу aн рeсулиллахи уe ла йeргaбу би eнфусихим aн нeфсих(нeфсихи), заликe би eннeхум ла юсибухум зaмeун уe ла нaсaбун уe ла мaхмeсaтун фи сeбилиллахи уe ла йeтaунe мeутъaн ягизул куффарe уe ла йeналунe мин aдуууин нeйлeн илла кутибe лeхум бихи aмeлун салих(салихун), иннaллахe ла юдиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
Никога (не е било) жителите на (града) ал-Медина и онези от бедуините, които са около тях, да не излязат с Пратеника на Аллах, нито да предпочетат себе си пред него. Това е, защото всеки път щом ги сполети (твърде много) жажда или умора, или глад по пътя на Аллах, или направят дори и стъпка, която да гневи неверниците, или се сдобият с победа над враг, (това) им се записва като праведно деяние. Аллах не погубва наградата на благодетелните.
