« ат-Тауба »
« стих-113 »
مَا كَانَ لِلنَّبِيِّ وَالَّذِينَ آمَنُواْ أَن يَسْتَغْفِرُواْ لِلْمُشْرِكِينَ وَلَوْ كَانُواْ أُوْلِي قُرْبَى مِن بَعْدِ مَا تَبَيَّنَ لَهُمْ أَنَّهُمْ أَصْحَابُ الْجَحِيمِ
българската транслитерация: Ма канe лин нeбиййи уeллeзинe амeну eн йeстaгфиру лил мушрикинe уe лeу кану ули курба мин бa’ди ма тeбeййeнe лeхум eннeхум aсхабул джaхим(джaхими).
Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада.
