« ал-Анфал »
« стих-72 »
إِنَّ الَّذِينَ آمَنُواْ وَهَاجَرُواْ وَجَاهَدُواْ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَالَّذِينَ آوَواْ وَّنَصَرُواْ أُوْلَئِكَ بَعْضُهُمْ أَوْلِيَاء بَعْضٍ وَالَّذِينَ آمَنُواْ وَلَمْ يُهَاجِرُواْ مَا لَكُم مِّن وَلاَيَتِهِم مِّن شَيْءٍ حَتَّى يُهَاجِرُواْ وَإِنِ اسْتَنصَرُوكُمْ فِي الدِّينِ فَعَلَيْكُمُ النَّصْرُ إِلاَّ عَلَى قَوْمٍ بَيْنَكُمْ وَبَيْنَهُم مِّيثَاقٌ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ
българската транслитерация: Иннeллeзинe амeну уe хаceру уe cахeду би eмуалихим уe eнфусихим фи сeбилиллахи уeллeзинe ауeу уe нaсaру улаикe бa'духум eулияу бa'д(бa'дън), уeллeзинe амeну уe лeм юхаcиру ма лeкум мин уeлайeтихим мин шeй'ин хaтта юхаcиру, уe инистeнсaрукум фид дини фe aлeйкумун нaсру илла aла кaумин бeйнeкум уe бeйнeхум мисак(мисакун), уaллаху бима тa'мeлунe бaсир(бaсирун).
Несъмнено онези, които повярваха (пожелаха да достигнат Аллах) и се преселиха, и се бореха чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и онези, които ги приютиха и подкрепиха, те са ближни един на друг. Докато не се преселят (докато не пожелаят да достигнат Аллах), вие не носите никаква отговорност към тях по отношение на закрилата им. А ако ви помолят за помощ, относно вярата си, ваш дълг е да им помогнете, освен ако е срещу народ с договореност между вас и него. И Аллах съзира вашите дела.
