« ал-Анфал »
« стих-42 »
إِذْ أَنتُم بِالْعُدْوَةِ الدُّنْيَا وَهُم بِالْعُدْوَةِ الْقُصْوَى وَالرَّكْبُ أَسْفَلَ مِنكُمْ وَلَوْ تَوَاعَدتَّمْ لاَخْتَلَفْتُمْ فِي الْمِيعَادِ وَلَكِن لِّيَقْضِيَ اللّهُ أَمْراً كَانَ مَفْعُولاً لِّيَهْلِكَ مَنْ هَلَكَ عَن بَيِّنَةٍ وَيَحْيَى مَنْ حَيَّ عَن بَيِّنَةٍ وَإِنَّ اللّهَ لَسَمِيعٌ عَلِيمٌ
българската транслитерация: Из eнтум бил удуeтид дуня уe хум бил удуeтил кусуа уeррeкбу eсфeлe минкум, уe лeу тeуаaдтум лaхтeлeфтум фил миади уe лакин ли якдияллаху eмрeн канe мeф'улeн ли йeхликe мeн хeлeкe aн бeййинeтин уe яхя мeн хaййe aн бeййинeх(бeййинeтин), уe иннaллахe лe сeми'ун aлим(aлимун).
Вие бяхте на по-близкия склон на долината (по- близо до Медина), а те на по-далечния склон (откъм Мека), а керванът - ниско под вас. И дори да се бяхте уговорили, щяхте да се разминете в уговорката, ала за да изпълни Аллах дело отредено, да погине при ясен знак погиващият и да живее при ясен знак оживяващият... Аллах е всечуващ, всезнаещ.
