« ал-Анфал »
« стих-16 »
وَمَن يُوَلِّهِمْ يَوْمَئِذٍ دُبُرَهُ إِلاَّ مُتَحَرِّفاً لِّقِتَالٍ أَوْ مُتَحَيِّزاً إِلَى فِئَةٍ فَقَدْ بَاء بِغَضَبٍ مِّنَ اللّهِ وَمَأْوَاهُ جَهَنَّمُ وَبِئْسَ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Уe мeн юуeллихим йeумeизин дубурeху илла мутeхaррифeн ли къталин eу мутeхaййизeн ила фиeтин фe кaд баe би гaдaбин минaллахи уe мe’уаху джeхeннeм(джeхeннeму), уe би’сeл мaсир(мaсиру).
А който им обърне гръб в този ден, освен с намерението отново да се върне да се бие или за да премине към друга (ваша) дружина, той вече си е навлякъл гнева на Аллах и мястото му е Адът. Колко лоша е тази участ!
