7/ал-Араф-1: Алиф. Лам. Мим. Сад.

7/ал-Араф-2: Книгата, която ти низпослахме е напомняне (поука) за вярващите, за да ги предупредиш и нека вече в твоето сърце да няма притеснение от нея!

7/ал-Араф-3: Следвайте това, което ви e низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други покровители! Колко малко се поучавате!

7/ал-Араф-4: И колко държави погубихме! Нашето поражение ги застигна нощем или денем, когато отдъхваха.

7/ал-Араф-5: И когато ги застигна Нашето мъчение, молбата (зовът) им не бе друго освен да кажат: “Наистина ние бяхме угнетителите”.

7/ал-Араф-6: Тогава непременно ще питаме онези, при които бе дошъл пратеник, а също така и пратениците ще бъдат питани.

7/ал-Араф-7: И всичко ще им разкажем със знание. Ние не бяхме в незнание (за онова, което те вършат).

7/ал-Араф-8: В деня на равносметката, мярка (мерило) е правдата (истината). Чиито везни (благодеяния) натежат - тези са сполучилите.

7/ал-Араф-9: А чиито везни (благодеяния) ­са по-леки - те са, които заради това, че прегазиха Нашите знамения погубиха душите си.

7/ал-Араф-10: И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко се отблагодарявате!

7/ал-Араф-11: И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха, освен Иблис (дявола). Той не бе от покланящите се.

7/ал-Араф-12: Рече (Аллах): “Когато ти повелих (да се поклониш) какво ти попречи да го направиш?” Рече (Иблис): “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от пръст (глина).”

7/ал-Араф-13: Рече (Аллах): “Тогава слез от там! Не ти подобава да се възгордяваш тук. Веднага излизай! Неизбежно ти си от унизените”.

7/ал-Араф-14: Рече (дяволът): “Дай ми отсрочка (време) до Деня, когато ще бъдем възкресени!”

7/ал-Араф-15: Рече (Аллах): “Ти си сред отсрочените”.

7/ал-Араф-16: Рече (дяволът): “За това, че Ти ме разгневи, ще седна на пътя, който води към Теб и ще ги дебна (за да ги отклоня от него).

7/ал-Араф-17: После непременно ще ги нападам (от всички страни): отпред, отзад, отдясно и отляво, и ще видиш, че повечето не ще са неблагодарни”.

7/ал-Араф-18: Рече (Аллах): “Излез от там порицан и прокуден! А който измежду тях те последва - Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.

7/ал-Араф-19: А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители”!

7/ал-Араф-20: Но им подшушна сатаната (на двамата), за да им се видят срамните места, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви забрани това дърво, за да не станете ангели или да не останете (там) вечно.”

7/ал-Араф-21: И им се закле: “Наистина за вас аз съм от доброжелателните”.

7/ал-Араф-22: И по тоя начин той ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото (от плодовете), показаха им се срамните места и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних (забраних) това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг”?

7/ал-Араф-23: И рекоха двамата : “Господи наш, угнетихме душите си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите”.

7/ал-Араф-24: Рече (Аллах): “Напуснете като врагове един на друг! За вас на земята има (бе отредено) пребиваване и препитание за определено време”.

7/ал-Араф-25: Рече (Аллах): “Там ще живеете, там ще умрете и от там ще бъдете изведени”.

7/ал-Араф-26: О, синове на Адам, дадохме ви одежди, за да скривате срамните си места и за украса. Освен тези, ви повелихме да носите и одеждата на богобоязливостта. Това е по-доброто за вас. Това е от знаменията на Аллах. Така те се поучават.

7/ал-Араф-27: О, синове на Адам, да не ви замае сатаната, както изкара вашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждите им, за да им се покажат срамните места. Той и неговият род ви виждат от място, откъдето вие не ги виждате. И наистина Ние сторихме сатаните покровители на неверниците.

7/ал-Араф-28: И когато сторят скверност (нещо лошо), казват: “Заварихме с това нашите предци и Аллах ни повели това.” Кажи им : “Аллах не повелява скверност. Нима казвате на Аллах нещо, което не знаете”?

7/ал-Араф-29: Кажи им: “Моят Господ повели да се отнасяте справедливо и във всички храмове да отслужвате молитвата всеотдайно. И Го зовете, предани Нему във вярата! Както ви е наченал, така и (при Него) ще се завърнете”.

7/ал-Араф-30: Едни станаха от напътените, а други заслужиха заблудата, защото взеха за покровители сатаните, вместо Аллах, а си въобразяват, че са от напътените..

7/ал-Араф-31: О, синове на Адам, обличайте се подходящо във всички храмове! Яжте и пийте, ала не разхищавайте! Наистина Той не обича разхищаващите.

7/ал-Араф-32: Кажи им : “Кой ви възбрани украсата, която Аллах създаде за Своите раби, и (чистите) блага за препитание? Те са за онези, които в земния живот желаят да се отдадат (на своя Господ). И в Съдния Ден, принадлежат изцяло на тях (на онези, които в земния си живот са пожелали да се отдадат на своя Господ).” Така поотделно разясняваме знаменията за знаещи хора.

7/ал-Араф-33: Кажи им: “Моят Господ ви възбрани само скверноста (злините), явна и скрита, греха, несправедливото угнетяване и съдружаването на Аллах с онова, за което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете”.

7/ал-Араф-34: За всяка общност има определен срок (определено време, час). И щом настъпи определеният час, той не може нито да бъде забавен, нито ускорен”.

7/ал-Араф-35: О, синове на Адам, когато ви се явят пратеници измежду вас, които ви разказват (тълкуват) Моите знамения, подир това за онези, които станат притежатели на таква (обръщат се с любов към своя Господ) и пречистят душите си (от пороците) не ще има страх и те не ще скърбят.

7/ал-Араф-36: А които взимат за лъжа Нашите знамения и се възгордяват пред тях, те са обитателите на Огъня, и там ще пребивават вечно.

7/ал-Араф-37: А кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези са, които ще ги застигне онова, което им се полага от Книгата (Свещения Коран). Когато Нашите пратеници (ангелите) им се явиха, за да ги умъртвят и ги попитаха: “Къде са онези, които зовяхте вместо Аллах?” Те отвърнаха: “Скриха се от нас (избягаха).” И те засвидетелстваха за себе си (душите си), че са били неверници.

7/ал-Араф-38: (Аллах) заповяда: “Влезте в Огъня сред отминалите преди вас общности от джинове и хора!” Всяка общност, при влизането си (присъединяването си към обитателите на Ада) проклинаше братята си (които са станали причина за отклоняването им от правия път). Всяка следваща общност каза за предхождащата я: “Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Рече (Господ): “За всеки е двойно (мъчението), ала вие не знаете.”

7/ал-Араф-39: И първите от тях казват на последните: “Вие нямахте пред нас предимство. Вкусете и вие мъчението за онова, което сте придобили”.

7/ал-Араф-40: На онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и се възгордяват пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери (няма да могат да отдадат духовните си тела на Аллах преди да е дошла смъртта) и не ще влязат в Рая, додето камила (дебело въже) не мине през иглено ухо. Така наказваме престъпниците (провинилите се).

7/ал-Араф-41: За тях в Ада има постеля от огън, която отгоре е покрита (с огън). Така наказваме угнетителите.

7/ал-Араф-42: А на онези, които вярват (желаят да достигнат Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) не възлагаме нещо, което е непосилно за тях. Тези са обитателите на Рая и там ще пребивават вечно.

7/ал-Араф-43: И ще премахнем от сърцата (на душите им) им всяка омраза. Ще текат под тях реки. И ще казват: “Слава на Аллах, който ни напъти към Себе Си! Нямаше да Го достигнем, ако Аллах не беше ни напътил към Себе Си. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Раят, на който станахте наследници заради онова, което сте вършили.”

7/ал-Араф-44: И обитателите на Рая извикаха към обитателите на Огъня: “Открихме, че онова, което ни обеща нашият Господ е истина. Вие също открихте ли онова, което Господ ви обеща?” И отговориха другите: “Да.” И глашатай прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е върху угнетителите“.

7/ал-Араф-45: Те възпират от пътя на Аллах и се стремят да изкривят пътя, и отричат Сетния Ден (отдаването на духа в земния живот на Аллах”.

7/ал-Араф-46: И между тях има преграда, а върху Стената (върховете)­ има мъже, които ще ги разпознаят всеки един от тях по образа (на лицето) им. И ще викат те към обитателите на Рая, които все още не са влезли там, а копнеят: “Мир вам!”

7/ал-Араф-47: И когато погледите им бъдат обърнати към обитателите на Огъня, ще рекат: “Господи наш, не ни слагай заедно с хората ­угнетители!”

7/ал-Араф-48: И мъжете върху Стената, които ще ги разпознаят по лицата им, ще се обърнат към тях и ще им кажат: “Не ви избави онова, което трупахте и с което се възгордявахте“.

7/ал-Араф-49: На обитателите на ада ще се рече: Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари с милост?” А на спечелилите рая ще се рече: “Влезте в Рая! Не ще има страх за вас и не ще скърбите”.

7/ал-Араф-50: И обитателите на Огъня ще викат към обитателите на Рая: “Излейте за нас от водата или от онова, с което ви препитава Аллах!” Ще рекат (обитателите на Рая): “Възбрани ги Аллах за неверниците“.

7/ал-Араф-51: Тези са, които взеха своята вяра за игра и ги съблазни земният живот. Така, както те забравиха, че ще видят този ден и знаейки отхвърлиха Нашите знамения , днес и Ние ще ги забравим”.

7/ал-Араф-52: Снехме им Книга, която подробно разяснихме (със знание) като напътствие и милост за хора вярващи.

7/ал-Араф-53: Нима те гледат само нейното тълкуване? В Деня, когато дойде нейното тълкуване, онези, които я забравиха преди, ще кажат: “Пратениците на нашия Господ бяха дошли с истината. Имаме ли застъпници, да се застъпят за нас? Или ако бяхме върнати (назад), щяхме да правим друго, освен онова, което бяхме вършили?” И те погубиха душите си и се скри от тях онова, което измислиха.

7/ал-Араф-54: Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дена, после се въздигна на Трона. Покрива Той деня с нощта, която го следва безспирно. И слънцето, и луната, и звездите са покорни (покланят се) на Неговата повеля. Не са ли Негови творението и повелята? Благословен, Всевишен е Аллах, Господът на световете.

7/ал-Араф-55: Зовете своя Господ със смирение и в уединение! Той не обича онези, които преувеличават.

7/ал-Араф-56: И не сейте развала по земята, след като постигнете благоденствие! И зовете Аллах със страхопочитание и надежда! Несъмнено милостта на Аллах е близо до добродетелните.(онези, които са осъществили отдаване на физическото тяло).

7/ал-Араф-57: Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестители преди дъжда (милостта). Когато натежаха облаците, Ние ги насочихме там, където е мъртва земята и изляхме върху нея водата, и така изваждаме от нея всякакви плодове. Така съживяваме и мъртвите, това е за да се поучите.

7/ал-Араф-58: И добрата земя (страната, чиято почва е плодородната) дава много и ценни плодове, с позволението на нейния Господ, а лошата (неплодородната земя) не дава нищо друго, освен малко и безполезни растения. Така разясняваме знаменията на хора признателни.

7/ал-Араф-59: Изпратихме Нух (Ной) при неговия народ и той каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във Великия Ден”.

7/ал-Араф-60: Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.”

7/ал-Араф-61: Каза той: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете“.

7/ал-Араф-62: Съобщавам ви посланията на моя Господ и ви наставлявам, и научавам (знам) от Аллах онова, което вие не знаете.

7/ал-Араф-63: Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ чрез мъж измежду вас, за да ви предупреди и за да се побоите (да станете притежатели на таква), та дано бъдете помилвани”?

7/ал-Араф-64: Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепци.

7/ал-Араф-65: И на Адитите брат им Худ каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима още не се боите”?

7/ал-Араф-66: Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Виждаме, че си в заблуда (безумие) и те смятаме за един от лъжците”.

7/ал-Араф-67: Худ каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете.

7/ал-Араф-68: Известявам ви посланията на моя Господ и съм за вас достоверен наставник.

7/ал-Араф-69: Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ чрез мъж измежду вас (от вас), за да ви предупреди? Спомнете си как Той ви стори наследници подир народа на Нух (доведе вас на тяхното място) и ви надбави сила (създаде вашите тела големи и мощни)! И помнете благата на Аллах, за да сполучите”.

7/ал-Араф-70: Казаха: “Нима дойде при нас, за да бъдем раби единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни? Донеси ни онова, (изтезание) което ни обещаваш, ако говориш истината!”

7/ал-Араф-71: Каза (Худ): “Вече заслужихте наказание и гняв от вашия Господ. Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи именувахте? Аллах не им е низпослал довод. Чакайте! И аз ще чакам с вас.”

7/ал-Араф-72: След това (след този случай) с милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме (заличихме потомството) и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.

7/ал-Араф-73: И на Самудяните брат им Салих каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак (доказателство) от вашия Господ. Това е камилата на Аллах ­ знамение за вас. Оставете я да пасе (свободно) по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване болезнено мъчение!

7/ал-Араф-74: Спомнете си как Той ви стори наследници подир Адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините й домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала (и разруха) по земята”!

7/ал-Араф-75: Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха на онези от вярващите, които смятаха за безсилни: “Нима знаете със сигурност, че Салих е изпратен от неговия Господ?” (Те) казаха: “Вярваме в онова, с което е изпратен”.

7/ал-Араф-76: Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние не вярваме в онова, на което вие повярвахте”.

7/ал-Араф-77: И после заклаха (женската) камилата, и пренебрегнаха повелята на своя Господ, и казаха: “О, Салих, донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си от пратениците”.

7/ал-Араф-78: И върху това ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени и на колене в домовете си.

7/ал-Араф-79: А тогава той се отвърна от тях и каза: “О, народе мой, съобщих ви посланието на моя Господ и ви наставлявах, ала вие не обичате наставниците”.

7/ал-Араф-80: И пратихме Лут, който каза на своя народ: “Нима вършите (сторвате) скверността (мръсотията), с която не ви е предшествал нито един от народите?

7/ал-Араф-81: Наистина вие ходите при мъжете със страст, вместо при жените. Не, вие сте наистина хора престъпващи.

7/ал-Араф-82: А отговорът на народа му бе: “Прогонете ги от страната ни, защото те са хора, които се пазят чисти”.

7/ал-Араф-83: И така Спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от останалите.

7/ал-Араф-84: И изсипахме отгоре им дъжд (от камъни). Виж какъв бе краят на престъпващите (провинилите се).

7/ал-Араф-85: И на Мадянитите брат им Шуайб каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак (откровение с доказателство) от вашия Господ. Изпълвайте мярката и везната (плащайте им точно както трябва), и не смалявайте от нещата на хората! И не рушете по земята, след като е в порядък! Това е най-доброто за вас, ако сте вярващи.

7/ал-Араф-86: Не присядайте по всеки друм, обещавайки, и не възпирайте от пътя на Аллах онези, които вярват и Го желаят. Стремите се да изкривите пътя (на Аллах)! И си спомнете как бяхте малцина, а Той ви умножи! И вижте какъв е краят на рушащите!

7/ал-Араф-87: И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен, а (друга) група не повярва, потърпете, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добрият съдник”.

7/ал-Араф-88: Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха: “Ще пропъдим от нашата страна теб, о, Шуайб, и онези, които повярваха (пожелаха да достигнат Аллах) с теб, или ще се върнете към вярата ни.” (Шуайб) каза: “Дори и ако сме отвратени от нея ли“?

7/ал-Араф-89: Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем към вашия род, след като Аллах ни е избавил от него. Не ни подобава да се върнем към това, освен ако пожелае Аллах. Обгръща нашият Господ със знание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Господи наш, отсъди между нас и нашия народ с правдата! Ти си Най-добродетелният завоевател”.

7/ал-Араф-90: И знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Ако последвате Шуайб, тогава ще сте от губещите”.

7/ал-Араф-91: И така ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени и на колене в домовете си.

7/ал-Араф-92: Които взеха за лъжец Шуайб, сякаш не бяха пребивавали там. И те бяха губещите, които взеха за лъжец Шуайб.

7/ал-Араф-93: И се отвърна от тях (Шуайб), и каза: “ И кълна се, че ви известих посланията на своя Господ и ви наставлявах. И след това как (защо) да скърбя за хора-неверници“?

7/ал-Араф-94: И няма страна, на която пратихме пророк, чиито жители да не бъдат притиснати със злочестие и беда от Нас, за да се смирят.

7/ал-Араф-95: Сетне подменихме лошото с добро. А когато се умножиха казаха: “И нашите бащи ги сполетяха и беда, и радост (но не се поучиха)”, и тогава Ние ги сграбчихме внезапно, без да усетят“.

7/ал-Араф-96: А ако жителите на тази страна бяха повярвали и станали притежатели на таква (бяха Ни пожелали), щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и така Ние ги сграбчвахме (наказвахме) заради онова, което са придобили.

7/ал-Араф-97: Нима жителите на тези страни имаха (имат) сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети нощем, докато спят?

7/ал-Араф-98: И нима жителите на тези страни имаха (имат) сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?

7/ал-Араф-99: Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат (че няма да са измъчвани от Аллах), че са в безопасност пред замисъла на Аллах.

7/ал-Араф-100: Нима Той няма да напъти онези, които наследиха земята след жителите на тези страни? Ако бяхме пожелали щяха да ги сполетят беди, а заради греховете им щяхме и да запечатаме сърцата им така, че да не чуват.

7/ал-Араф-101: Тези са страните, за които ти съобщаваме (някои вести за положението им). Техните пратеници им донесоха ясните знаци (доводи, доказателства), но те не повярваха заради това, че преди време го взеха за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на неверниците.

7/ал-Араф-102: Повечето от тях не изпълниха обета си (не бяха верни на обета) и видяхме, че много от тях наистина са нечестивци.

7/ал-Араф-103: След време, подир тях, с Нашите знамения (доказателства) изпратихме (възложихме задача на) Муса (Mойсей) при Фараона и знатните му хора, а те го отхвърлиха. Виж какъв бе краят на рушащите!

7/ал-Араф-104: И каза Муса (Мойсей): “О, Фараоне, аз съм пратеник (изпратен) от Господа на световете.

7/ал-Араф-105: Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох ви ясен знак (чудо) от вашия Господ. Пусни вече заедно с мен синовете на Израил!”

7/ал-Араф-106: Каза (Фараонът): “Щом си донесъл знамение (чудо), представи го, ако си от правоговорящите!”

7/ал-Араф-107: И върху това (Муса) хвърли тоягата си, и ето я - стана явна змия!

7/ал-Араф-108: И когато извади (от гърдите) ръката си, видяха, че тя -(ръката му) е сияйно бяла..

7/ал-Араф-109: Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещ (много знаещ) магьосник.

7/ал-Араф-110: (Фараонът се посъветва със знатните): Муса (Мойсей) иска да ви пропъди от вашата земя “ Какво ще кажете (какво бихте искали да направим)”?

7/ал-Араф-111: Казаха: “Дай отсрочка (забави) на него и на брат му, и прати по градовете събирачи

7/ал-Араф-112: да ти доведат всички вещи (знатни) магьосници!”

7/ал-Араф-113: И дойдоха магьосниците при Фараона и казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?”

7/ал-Араф-114: (Фараонът) каза: “Да, и ще бъдете (станете) от приближените.”

7/ал-Араф-115: Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще хвърлиш (първо) , или ние да хвърляме?”

7/ал-Араф-116: Каза (Муса): “Вие хвърляйте!” А когато хвърлиха (маговете), омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха голяма магия.

7/ал-Араф-117: И дадохме на Муса (Мойсей) откровение да хвърли своята тояга. Когато я хвърли, та погълна онова (магията), с което измамваха!

7/ал-Араф-118: И се установи (излезе на яве) правдата, и се провали онова, което те направиха.

7/ал-Араф-119: И бяха победени там, и станаха унизени.

7/ал-Араф-120: А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята.

7/ал-Араф-121: Казаха: “Повярвахме в Господа на световете,

7/ал-Араф-122: В Господа на Муса и Харун!”

7/ал-Араф-123: И каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но ще разберете скоро!

7/ал-Араф-124: Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”

7/ал-Араф-125: Казаха: “Ние се обърнахме (завърнахме) към нашия Господ.

7/ал-Араф-126: Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени (духа, физическото тяло, душата (плътта) и волята) на Теб!”

7/ал-Араф-127: А знатните от народа на Фараона казаха: “Нима ще оставиш Муса и народа му да сеят развала по земята и да изоставят теб и твоите богове?” Каза (Фараонът): “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им (живи). И наистина ние сме техни господари (имаме сила над тях).”

7/ал-Араф-128: Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах с търпение! Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а краят принадлежи на богобоязливите (притежателите на таква).”

7/ал-Араф-129: Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Муса (Моисей) каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници (на тяхното място) на земята, за да види как ще постъпите.”

7/ал-Араф-130: И наказахме хората на Фараона с години на суша и с недоимък от плодове, за да се поучат.

7/ал-Араф-131: И когато добрина дойдеше при тях, казваха: “Наша е тя (заслужихме си я)!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят.

7/ал-Араф-132: И казаха: “Каквото и знамение (чудо) да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”

7/ал-Араф-133: И подир това от време на време им изпратихме явни знамения: потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта. Но се големееха и бяха престъпни хора.

7/ал-Араф-134: Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови за нас твоя Господ с онова (пророчеството), което ти е дал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Израил.”

7/ал-Араф-135: И щом снемахме от тях наказанието за срок, който да достигнат, ето ги-нарушават обета!

7/ал-Араф-136: И им отмъстихме, и ги издавихме в морето за това, че взимаха за лъжа Нашите (стихове) знамения и бяха нехайни към тях.

7/ал-Араф-137: И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Господ към синовете на Израил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали (постройки и палати).

7/ал-Араф-138: И преведохме синовете на Израил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи ни божество, както те си имат божества!” (Муса) каза: “Наистина сте хора невежи.

7/ал-Араф-139: За тези е погубено онова (вярата), което имат и е напразно онова, което вършат.”

7/ал-Араф-140: Каза: “Нима друг освен Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той пред народите?”

7/ал-Араф-141: И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиха най-лошото наказание - избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. В това имаше за вас голямо изпитание от вашия Господ.

7/ал-Араф-142: И определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме с още десет. И се изпълни времето, определено от неговия Господ, за четиридесет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй, и не следвай пътя на рушащите!”

7/ал-Араф-143: И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш (с очите на физическото си тяло), ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.”

7/ал-Араф-144: Каза: “О, Муса, Аз теб избрах над хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!”

7/ал-Араф-145: И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо. “Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ да се придържат и (практикуват) това по най-прекрасен начин! Скоро ще ви Покажа дома на нечестивците.

7/ал-Араф-146: От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И видят ли пътя на усъвършенстване, не го приемат, ала видят ли пътя на заблудата, го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

7/ал-Араф-147: А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата (на духовното тяло с Господ в земният живот), делата им пропадат (отиват напразно). Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са извършили?”

7/ал-Араф-148: А после (след като Муса се изкачи на планината) народът му направи от украшенията си образ на телец (и го приеха за божество) , който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път към Него? Приеха го и станаха угнетители.

7/ал-Араф-149: И когато се осъзнаха и проумяха, че са се заблудили, съжалиха и казаха: “Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни опрости, ще сме от губещите.”

7/ал-Араф-150: И когато Муса се завърна огорчен и разгневен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима не дочакахте и избързахте за повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. (Харун) каза: “О, братко, народът ме сметна за безсилен и едва не ме уби. Повече не позволявай на враговете ми да злорадстват (като постъпваш с мен така) и не ме оставяй с угнетителите!”

7/ал-Араф-151: Рече (Муса): “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”

7/ал-Араф-152: Които приеха (за божество) телеца, ги сполетя гняв от техния Господ и унижение в земния живот. Така наказваме клеветниците.

7/ал-Араф-153: И ако онези, които вършат злини после се покаят (пред водител) и повярват (пожелаят Аллах), несъмнено подир това твоят Господ за тях е опрощаващ (заменя злините с добрини) и милосърден (праща светлина).

7/ал-Араф-154: И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях (обръщане към Аллах и достигане до Него) и милост за онези, които се страхуват от своя Господ.

7/ал-Араф-155: И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой, ако ти беше пожелал, щеше да ни погубиш преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда, когото пожелаеш и напътваш (към Себе си) когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.”

7/ал-Араф-156: Пиши ни добрини (благодеяния) и в земния живот, и в отвъдния! Ние се завърнахме покаяни при Теб. И рече Аллах: “С Моето мъчение поразявам, когото пожелая. Моето милосърдие обхвана всяко нещо. Така, че ще пиша (благодеяния) на онези, които са притежатели на таква (които се боят да изгубят милостта на Аллах) и дават милостинята закат. И те са онези, които вярват в Нашите знамения.

7/ал-Араф-157: Те са, които последваха Пратеника, неграмотния Пророк, за когото видяха, че бе записано в Тората и Евангелието. Той им повелява доброто (правилното) и възбранява лошото (неправилното); и им разрешава благите (чистите и хубавите) неща, и им възбранява скверностите (лошите и нечистите неща); и им снема бремето (тежестта на греховете, като ги превръща в добрини); и премахва оковите (които задържат духа в тялото и златната верига, която се състои от седем халки и се намира върху вратата на завоеванието). Тогава те повярваха в него и го почитаха, и го подкрепиха, и последваха Светлината (Свещения Коран), низпослана на него. Тези са сполучилите (заслужилите щастието в земния живот и в Рая).

7/ал-Араф-158: Кажи им: “О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах при всички вас. ­ На Него е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, ­ неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да Го достигнете!”

7/ал-Араф-159: И има сред народа на Муса (Моисей) общност, която напътва към Господ, и с истината те наставляват справедливо.

7/ал-Араф-160: И ги разделихме (синовете на Израил) на дванадесет рода (общности). И дадохме на Муса откровение, когато народът му поиска вода от него: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” И те не Нас угнетиха, а душите си угнетиха.

7/ал-Араф-161: И им бе речено: “Обитавайте това селище и яжте оттам, откъдето пожелаете, и кажете: “Опрощение!”, и влезте през вратата, кланяйки се, Ние ще ви опростим прегрешенията! И ще надбавим още повече за благодетелните.”

7/ал-Араф-162: Ала угнетителите подмениха с друго словото, което им бе казано. И пратихме върху тях наказание от небето, защото бяха угнетители.

7/ал-Араф-163: И ги питай за селището, което бе край морето как (в Съботни дни), когато им бе забранена рибата, а рибните пасажи идваха при тях на повърхността, те престъпваха (не спазваха забраната); и в дните, когато нямаше забрана, рибата не идваше при тях. Така ги изпитахме, защото бяха изпаднали в нечестивост.

7/ал-Араф-164: И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За да бъде извинение пред вашия Господ и така (с тая поука) да станат притежатели на таква (да се обърнат и да Го пожелаят)!”

7/ал-Араф-165: И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци.

7/ал-Араф-166: И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Станете долни маймуни!”

7/ал-Араф-167: Твоят Господ прогласи, че непременно ще изпраща срещу тях, до Деня на възкресението, някои, които ще им причиняват най-суровото мъчение. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден.

7/ал-Араф-168: И ги разделихме на общности по земята. Те се делят на праведни и всички останали, които не са праведни. И ги изпитахме с добрините (неща, с които ще придобият плюсове) и злините (с които ще придобият минуси), за да се завърнат (към Аллах).

7/ал-Араф-169: И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетните блага на земния живот и казват: “Скоро ще ни се опрости (греховете ни ще бъдат превърнати в благодеяния).” И ако пак им дойдат подобни земни блага, и тях ще ги взимат. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Благата на отвъдния живот са по-полезни за притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате?

7/ал-Араф-170: А които твърдо се придържат към Писанието и отслужват молитвата ­ Ние не погубваме наградата на праведните.

7/ал-Араф-171: И когато въздигнахме Планината над тях, сякаш бе облак, и помислиха, че ще падне отгоре им. “Придържайте се твърдо към онова, което е вътре (заповяданото и забраненото), което ви дадохме и помнете (изпълнявайте) какво има в него, за да станете притежатели на таква (за да бъде благодатта на Аллах върху вас)!”

7/ал-Араф-172: За да не кажете в Големия (съдния) Ден: “Бяхме нехайни (не знаехме) за това!” Твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: (Каза Аллах) “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, (Ти Си нашият Господ), свидетели сме”.

7/ал-Араф-173: Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха”?

7/ал-Араф-174: Така им разясняваме знаменията Ни, за да се завърнат, обърнат към (Аллах).

7/ал-Араф-175: И прочети (разкажи) им вестта за онзи, когото дарихме с Нашите знамения, а после той се отвърна от тях (от знаменията). И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от загубените (побеснелите).

7/ал-Араф-176: А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях (с Нашите знамения). Ала той се привърза към земните блага и последва страстите на душата си. Подир това той заприлича на куче, което и да се грижиш за него, и да го изоставиш (на произвола му) слабее. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай тази притча, за да премислят!

7/ал-Араф-177: Колко лош пример са хората, които взимат за лъжа Нашите знамения и угнетяват душите си!

7/ал-Араф-178: Когото Аллах напъти към Себе си (за да Го срещне), тогава той е от достигналите Го, а когото остави в заблуда, ето тези са губещите (погубилите душите си).

7/ал-Араф-179: И приготвихме (създадохме) Ада за повечето от джиновете и от хората. Те имат сърца, с които не усещат (не схващат), имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.

7/ал-Араф-180: Аллах е притежателят на Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях (с имената Му) и оставете онези, които отклоняват от смисъла на Неговите имена! Скоро ще бъдат наказани заради онова, което вършат.

7/ал-Араф-181: Сред сътворените от Нас има общност напътваща към Истината (към Аллах) и с нея отсъждат справедливо.

7/ал-Араф-182: И малко по малко (неусетно за тях) ще намалим степените на онези, които взимат за лъжа Нашите знамения. Така постепенно ще ги въвлечем в гибел.

7/ал-Араф-183: Ще им дам отсрочка. Силна е Моята промисъл.

7/ал-Араф-184: Нима не проумяват, че няма никаква лудост у техния притежател? Той е само явен предупредител.

7/ал-Араф-185: Нима не поглеждат към владението (управлението) на небесата и на земята, и към нещата, които Аллах е сътворил, и към вероятността срокът им да е наближил? И в кое слово подир това ще повярват (ще станат варващи)?

7/ал-Араф-186: Когото Аллах остави в заблуда, няма вече за него водител (който да го напъти). И ги оставя в тяхната престъпност (объркани) да се лутат.

7/ал-Араф-187: Питат те за Часа (Съдния ден): “Кога ще настъпи?” Кажи им: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тежко дойде на небесата и на земятаи при вас ще дойде съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи им : “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват”.

7/ал-Араф-188: Кажи им : “Не притежавам сила, с която да мога да си навредя или да си угодя, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да увелича неизбежно доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи (желаещи).

7/ал-Араф-189: Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие. И след като я облада (прегърна), тя понесе лек товар (забременя) и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господ: “Ако ни дариш читаво (праведно) дете, непременно ще сме признателни.”

7/ал-Араф-190: И когато им дари читаво дете, те (съпрузите) Го съдружиха с онова, което им бе дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават!

7/ал-Араф-191: Нима съдружават с такива, които нищо не творят, а самите те са творения?

7/ал-Араф-192: И на тях не могат да им помогнат, нито на себе си ще могат да помогнат.

7/ал-Араф-193: И ако ги позовете да се обърнат към Мен, не ще ви следват. Едно и също е за вас дали ще ги зовете, или ще мълчите.

7/ал-Араф-194: Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека откликнат (на молитвата ви), ако говорите истината!

7/ал-Араф-195: Нима те имат крака, с които вървят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи (им) да призоват съдружниците си, после да Ми скроят номер (да Ме надхитрят) и така да не Ми дадат миг!

7/ал-Араф-196: Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата (Корана). Той е покровителят на праведните

7/ал-Араф-197: Онези, на които се молите (ги зовете) вместо Него нямат сили да ви помогнат, нито пък на себе си могат да помогнат.

7/ал-Араф-198: И ако ги зовеш към Мен да се обърнат, не чуват. И ги виждаш, че те гледат, ала не те виждат.

7/ал-Араф-199: Бъди прощаващ (изгради навика да прощаваш) и наставлявай с мъдрост, и стой настрани от невежите!

7/ал-Араф-200: А ако те засегне изкушение от сатаната, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.

7/ал-Араф-201: Когато натрапливо внушение от сатаната засегне богобоязливите (притежателите на таква), те (обсъждат) споменават (Аллах). В такива моменти те са проницателни (виждат с очите на сърцата си; СУРА АЛ-ГАШИЯ - 23)!

7/ал-Араф-202: А ги въвличат братята им (на сатаните) в ада; и не се отказват (от това).

7/ал-Араф-203: И не им ли донесеш знамение, казват: “Не можеш ли да събираш (измисляш стихове)?” Кажи: “Аз следвам само онова, което ми се разкрива от моя Господ. Това е помощ (за да се отворят очите на сърцата ви) от вашия Господ и напътване към Него, и милост за хора, които вярват (на които вярата им е изписана в сърцата).

7/ал-Араф-204: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”

7/ал-Араф-205: Споменавай своя Господ, сутрин и вечер, самостоятелно, със смирение и страх, на невисок глас (споменавай Го с вътрешния си глас), и не бъди от нехайните!

7/ал-Араф-206: Несъмнено доближените (които се покланят) на Аллах не се възгордяват да Му служат, възхваляват Го и Му се покланят.

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.