« ал-Араф »
« стих-95 »
ثُمَّ بَدَّلْنَا مَكَانَ السَّيِّئَةِ الْحَسَنَةَ حَتَّى عَفَواْ وَّقَالُواْ قَدْ مَسَّ آبَاءنَا الضَّرَّاء وَالسَّرَّاء فَأَخَذْنَاهُم بَغْتَةً وَهُمْ لاَ يَشْعُرُونَ
българската транслитерация: Суммe бeддeлна мeканeс сeййиeтил хaсeнeтe хaтта aфeу уe калу кaд мeссe абаeнaд дaррау уeс сeррау фe eхaзнахум бaгтeтeн уe хум ла йeш’урун(йeш’урунe).
Сетне подменихме лошото с добро. А когато се умножиха казаха: “И нашите бащи ги сполетяха и беда, и радост (но не се поучиха)”, и тогава Ние ги сграбчихме внезапно, без да усетят“.
