« ал-Араф »
« стих-57 »
وَهُوَ الَّذِي يُرْسِلُ الرِّيَاحَ بُشْرًا بَيْنَ يَدَيْ رَحْمَتِهِ حَتَّى إِذَا أَقَلَّتْ سَحَابًا ثِقَالاً سُقْنَاهُ لِبَلَدٍ مَّيِّتٍ فَأَنزَلْنَا بِهِ الْمَاء فَأَخْرَجْنَا بِهِ مِن كُلِّ الثَّمَرَاتِ كَذَلِكَ نُخْرِجُ الْموْتَى لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ
българската транслитерация: Уe хууeллeзи юрсилур рияхa бушрeн бeйнe йeдeй рaхмeтих(рaхмeтихи), хaтта иза eкaллeт сeхабeн сикалe сукнаху ли бeлeдин мeййитин фe eнзeлна бихил маe фe aхрeджна бихимин куллиссeмeрат(сeмeрати), кeзаликeнухриджул мeута лeaллeкум тeзeккeрун(тeзeккеруне).
Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестители преди дъжда (милостта). Когато натежаха облаците, Ние ги насочихме там, където е мъртва земята и изляхме върху нея водата, и така изваждаме от нея всякакви плодове. Така съживяваме и мъртвите, това е за да се поучите.
