« ал-Араф »
« стих-20 »
فَوَسْوَسَ لَهُمَا الشَّيْطَانُ لِيُبْدِيَ لَهُمَا مَا وُورِيَ عَنْهُمَا مِن سَوْءَاتِهِمَا وَقَالَ مَا نَهَاكُمَا رَبُّكُمَا عَنْ هَذِهِ الشَّجَرَةِ إِلاَّ أَن تَكُونَا مَلَكَيْنِ أَوْ تَكُونَا مِنَ الْخَالِدِينَ
българската транслитерация: Фe уeсуeсe лeхумуш шeйтану ли юбдийe лeхума ма уурийe aнхума мин сeу'атихима уe калe ма нeхакума рaббукума aн хазихиш шeджeрeти илла eн тeкуна мeлeкeйни eу тeкуна минeл халидин(халидинe).
Но им подшушна сатаната (на двамата), за да им се видят срамните места, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви забрани това дърво, за да не станете ангели или да не останете (там) вечно.”
