« ал-Араф »
« стих-169 »
فَخَلَفَ مِن بَعْدِهِمْ خَلْفٌ وَرِثُواْ الْكِتَابَ يَأْخُذُونَ عَرَضَ هَذَا الأدْنَى وَيَقُولُونَ سَيُغْفَرُ لَنَا وَإِن يَأْتِهِمْ عَرَضٌ مُّثْلُهُ يَأْخُذُوهُ أَلَمْ يُؤْخَذْ عَلَيْهِم مِّيثَاقُ الْكِتَابِ أَن لاَّ يِقُولُواْ عَلَى اللّهِ إِلاَّ الْحَقَّ وَدَرَسُواْ مَا فِيهِ وَالدَّارُ الآخِرَةُ خَيْرٌ لِّلَّذِينَ يَتَّقُونَ أَفَلاَ تَعْقِلُونَ
българската транслитерация: Фe хaлeфe мин бa’дихим хaлфун уeрисул китабe йe’хузунe aрaдa хазeл eдна уe йeкулунe сe югфeру лeна уe ин йe’тихим aрaдун мислуху йe’хузух(йe’хузуху), e лeм ю’хaз aлeйхим мисакул китаби eн ла йeкулу aлаллахи иллeл хaккa уe дeрeсу ма фих(фихи), уед дарюл ахирету хайрун лиллезине йеттекун (йеттекуне), е фе ля та’кълун (та’кълуне).
И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетните блага на земния живот и казват: “Скоро ще ни се опрости (греховете ни ще бъдат превърнати в благодеяния).” И ако пак им дойдат подобни земни блага, и тях ще ги взимат. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Благата на отвъдния живот са по-полезни за притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате?
