« ал-Араф »
« стих-164 »
وَإِذَ قَالَتْ أُمَّةٌ مِّنْهُمْ لِمَ تَعِظُونَ قَوْمًا اللّهُ مُهْلِكُهُمْ أَوْ مُعَذِّبُهُمْ عَذَابًا شَدِيدًا قَالُواْ مَعْذِرَةً إِلَى رَبِّكُمْ وَلَعَلَّهُمْ يَتَّقُونَ
българската транслитерация: Уe из калeт уммeтун минхум лимe тeизунe кaумeниллаху мухликухум eу муaззибухум aзабeн шeдида(шeдидeн), калу мa’зирeтeн ила рaббикум уe лeaллeхум йeттeкун(йeттeкунe).
И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За да бъде извинение пред вашия Господ и така (с тая поука) да станат притежатели на таква (да се обърнат и да Го пожелаят)!”
