« ал-Араф »
« стих-163 »
واَسْأَلْهُمْ عَنِ الْقَرْيَةِ الَّتِي كَانَتْ حَاضِرَةَ الْبَحْرِ إِذْ يَعْدُونَ فِي السَّبْتِ إِذْ تَأْتِيهِمْ حِيتَانُهُمْ يَوْمَ سَبْتِهِمْ شُرَّعاً وَيَوْمَ لاَ يَسْبِتُونَ لاَ تَأْتِيهِمْ كَذَلِكَ نَبْلُوهُم بِمَا كَانُوا يَفْسُقُونَ
българската транслитерация: Уeс’eлхум aнил кaрйeтиллeти канeт хадърaтeл бaхри из я’дунe фис сeбти из тe’тихим хитанухум йeумe сeбтихим шуррe’aн уe йeумe ла йeсбитунe ла тe’тихим, кeзаликe нeблухум би ма кану йeфсукун(йeфсукунe).
И ги питай за селището, което бе край морето как (в Съботни дни), когато им бе забранена рибата, а рибните пасажи идваха при тях на повърхността, те престъпваха (не спазваха забраната); и в дните, когато нямаше забрана, рибата не идваше при тях. Така ги изпитахме, защото бяха изпаднали в нечестивост.
