« ал-Араф »
« стих-160 »
وَقَطَّعْنَاهُمُ اثْنَتَيْ عَشْرَةَ أَسْبَاطًا أُمَمًا وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى إِذِ اسْتَسْقَاهُ قَوْمُهُ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْحَجَرَ فَانبَجَسَتْ مِنْهُ اثْنَتَا عَشْرَةَ عَيْنًا قَدْ عَلِمَ كُلُّ أُنَاسٍ مَّشْرَبَهُمْ وَظَلَّلْنَا عَلَيْهِمُ الْغَمَامَ وَأَنزَلْنَا عَلَيْهِمُ الْمَنَّ وَالسَّلْوَى كُلُواْ مِن طَيِّبَاتِ مَا رَزَقْنَاكُمْ وَمَا ظَلَمُونَا وَلَكِن كَانُواْ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ
българската транслитерация: Уe кaттa’нахумуснeтeй aшрeтe eсбатaн умeма(умeмeн), уe eухaйна ила муса изистeскаху кaумуху eнъдръб би aсакeл хaджeр(хaджeрe), фeнбeджeсeт минхуснeта aшрeтe aйна(aйнeн), кaд aлимe куллу унасин мeшрeбeхум, уe зaллeлна aлeйхимул гaмaмe уe eнзeлна алейхимул менне уес селуа, кулю мин таййибати ма резакнахум, уе ма залемуна уе лякин кану енфусехум язлимун (язлимуне).
И ги разделихме (синовете на Израил) на дванадесет рода (общности). И дадохме на Муса откровение, когато народът му поиска вода от него: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” И те не Нас угнетиха, а душите си угнетиха.
