« ал-Араф »
« стих-157 »
الَّذِينَ يَتَّبِعُونَ الرَّسُولَ النَّبِيَّ الأُمِّيَّ الَّذِي يَجِدُونَهُ مَكْتُوبًا عِندَهُمْ فِي التَّوْرَاةِ وَالإِنْجِيلِ يَأْمُرُهُم بِالْمَعْرُوفِ وَيَنْهَاهُمْ عَنِ الْمُنكَرِ وَيُحِلُّ لَهُمُ الطَّيِّبَاتِ وَيُحَرِّمُ عَلَيْهِمُ الْخَبَآئِثَ وَيَضَعُ عَنْهُمْ إِصْرَهُمْ وَالأَغْلاَلَ الَّتِي كَانَتْ عَلَيْهِمْ فَالَّذِينَ آمَنُواْ بِهِ وَعَزَّرُوهُ وَنَصَرُوهُ وَاتَّبَعُواْ النُّورَ الَّذِيَ أُنزِلَ مَعَهُ أُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ
българската транслитерация: ллeзинe йeттeбиунeр рeсулeн нeбиййeл уммиййeллeзи йeджидунeху мeктубeн индeхум фит тeурати уeл инджили йe’мурухум бил мa’руфи уe йeнхахум aнил мункeри уe юхъллу лeхумут тaййибати уe юхaрриму aлeйхимул хaбаисe уe йeдaу aнхум ъсрaхум уeл aглалеллети кяне алейхим, феллезине амену бихи уе аззеруху уе насаруху уеттебеун нуреллези меаху уляике хумул муфлихун (муфлихуне).
Те са, които последваха Пратеника, неграмотния Пророк, за когото видяха, че бе записано в Тората и Евангелието. Той им повелява доброто (правилното) и възбранява лошото (неправилното); и им разрешава благите (чистите и хубавите) неща, и им възбранява скверностите (лошите и нечистите неща); и им снема бремето (тежестта на греховете, като ги превръща в добрини); и премахва оковите (които задържат духа в тялото и златната верига, която се състои от седем халки и се намира върху вратата на завоеванието). Тогава те повярваха в него и го почитаха, и го подкрепиха, и последваха Светлината (Свещения Коран), низпослана на него. Тези са сполучилите (заслужилите щастието в земния живот и в Рая).
