« ал-Араф »
« стих-155 »
وَاخْتَارَ مُوسَى قَوْمَهُ سَبْعِينَ رَجُلاً لِّمِيقَاتِنَا فَلَمَّا أَخَذَتْهُمُ الرَّجْفَةُ قَالَ رَبِّ لَوْ شِئْتَ أَهْلَكْتَهُم مِّن قَبْلُ وَإِيَّايَ أَتُهْلِكُنَا بِمَا فَعَلَ السُّفَهَاء مِنَّا إِنْ هِيَ إِلاَّ فِتْنَتُكَ تُضِلُّ بِهَا مَن تَشَاء وَتَهْدِي مَن تَشَاء أَنتَ وَلِيُّنَا فَاغْفِرْ لَنَا وَارْحَمْنَا وَأَنتَ خَيْرُ الْغَافِرِينَ
българската транслитерация: Уaхтарa муса кaумeху сeб’инe рaджулeн ли микатина, фe лeмма eхaзeт хумур рeджфeту калe рaбби лeу ши’тe eхлeктeхум мин кaблу уe ийяйe, e тухликуна би ма фeaлeс суфeхау минна, ин хийe илла фитнeтук(фитнeтукe), тудъллу биха мeн тeшау уe тeхди мeн тешау енте уелиюна фагфирлена уерхамна уе енте хайрул гафирин(гафирине).
И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой, ако ти беше пожелал, щеше да ни погубиш преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда, когото пожелаеш и напътваш (към Себе си) когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.”
