« ал-Араф »
« стих-150 »
وَلَمَّا رَجَعَ مُوسَى إِلَى قَوْمِهِ غَضْبَانَ أَسِفًا قَالَ بِئْسَمَا خَلَفْتُمُونِي مِن بَعْدِيَ أَعَجِلْتُمْ أَمْرَ رَبِّكُمْ وَأَلْقَى الألْوَاحَ وَأَخَذَ بِرَأْسِ أَخِيهِ يَجُرُّهُ إِلَيْهِ قَالَ ابْنَ أُمَّ إِنَّ الْقَوْمَ اسْتَضْعَفُونِي وَكَادُواْ يَقْتُلُونَنِي فَلاَ تُشْمِتْ بِيَ الأعْدَاء وَلاَ تَجْعَلْنِي مَعَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Уe лeмма рeджea муса ила кaумихи гaдбанe eсифeн калe би’сeма хaлeфтумуни мин бa’ди, e aджилтум eмрe рaббикум, уe eлкaл eлуахa уe eхaзe би рe’си aхихи йeджурруху илeйх(илeйхи), калeбнe уммe иннeл кaумeстaд’aфуни уe каду яктулунeни фe ла тушмит бийел а’дае уе ля тедж’ални меал каумиз залимин (залимине).
И когато Муса се завърна огорчен и разгневен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима не дочакахте и избързахте за повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. (Харун) каза: “О, братко, народът ме сметна за безсилен и едва не ме уби. Повече не позволявай на враговете ми да злорадстват (като постъпваш с мен така) и не ме оставяй с угнетителите!”
