« ал-Араф »
« стих-148 »
وَاتَّخَذَ قَوْمُ مُوسَى مِن بَعْدِهِ مِنْ حُلِيِّهِمْ عِجْلاً جَسَدًا لَّهُ خُوَارٌ أَلَمْ يَرَوْاْ أَنَّهُ لاَ يُكَلِّمُهُمْ وَلاَ يَهْدِيهِمْ سَبِيلاً اتَّخَذُوهُ وَكَانُواْ ظَالِمِينَ
българската транслитерация: Уeттeхaзe кaуму муса мин бa’дихи мин хулиййихим иджлeн джeсeдeн лeху хууар(хууарун), e лeм йeрeу eннeху ла юкeллимухум уe ла йeхдихим сeбилeн иттeхaзуху уe кану залимин(залиминe).
А после (след като Муса се изкачи на планината) народът му направи от украшенията си образ на телец (и го приеха за божество) , който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път към Него? Приеха го и станаха угнетители.
