« ат-Тахрим »
« стих-3 »
وَإِذْ أَسَرَّ النَّبِيُّ إِلَى بَعْضِ أَزْوَاجِهِ حَدِيثًا فَلَمَّا نَبَّأَتْ بِهِ وَأَظْهَرَهُ اللَّهُ عَلَيْهِ عَرَّفَ بَعْضَهُ وَأَعْرَضَ عَن بَعْضٍ فَلَمَّا نَبَّأَهَا بِهِ قَالَتْ مَنْ أَنبَأَكَ هَذَا قَالَ نَبَّأَنِيَ الْعَلِيمُ الْخَبِيرُ
българската транслитерация: Уe из eсeррeн нeбийю ила бa’дъ eзуаcихи хaдиса(хaдисeн), фe лeмма нeббeeт бихи уe aзхeрeхуллаху aлeйхи aррeфe бa’дaху уe a’рaдa aн бa’д(бa’дън), фe лeмма нeббeeха бихи калeт мeн eнбeeкe хаза, калe нeббeeнийeл aлимул хaбир(хaбиру).
Пророкът тайно довери на някои от своите съпруги новина. А когато те я съобщиха на друг Аллах му разкри това, тогава той (Пророкът) сподели част и избягна друга. И щом й го съобщи, тя рече: “Кой ти го съобщи?” Рече (Пророкът): “Съобщи ми го Премъдрият, Всезнаещият.
