« ат-Тахрим »
« стих-12 »
وَمَرْيَمَ ابْنَتَ عِمْرَانَ الَّتِي أَحْصَنَتْ فَرْجَهَا فَنَفَخْنَا فِيهِ مِن رُّوحِنَا وَصَدَّقَتْ بِكَلِمَاتِ رَبِّهَا وَكُتُبِهِ وَكَانَتْ مِنَ الْقَانِتِينَ
българската транслитерация: Уe мeрйeмeбнeтe ъмранeллeти aхсaнeт фeрceха фe нeфaхна фихи мин рухъна уe сaддeкaт би кeлимати рaббиха уe кутубихи уe канeт минeл канитин(канитинe).
И с Мария, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и заради това вдъхнахме в нея от Нашия Дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.
