« ал-Мумтахана »
« стих-4 »
قَدْ كَانَتْ لَكُمْ أُسْوَةٌ حَسَنَةٌ فِي إِبْرَاهِيمَ وَالَّذِينَ مَعَهُ إِذْ قَالُوا لِقَوْمِهِمْ إِنَّا بُرَاء مِنكُمْ وَمِمَّا تَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللَّهِ كَفَرْنَا بِكُمْ وَبَدَا بَيْنَنَا وَبَيْنَكُمُ الْعَدَاوَةُ وَالْبَغْضَاء أَبَدًا حَتَّى تُؤْمِنُوا بِاللَّهِ وَحْدَهُ إِلَّا قَوْلَ إِبْرَاهِيمَ لِأَبِيهِ لَأَسْتَغْفِرَنَّ لَكَ وَمَا أَمْلِكُ لَكَ مِنَ اللَّهِ مِن شَيْءٍ رَّبَّنَا عَلَيْكَ تَوَكَّلْنَا وَإِلَيْكَ أَنَبْنَا وَإِلَيْكَ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Кaд канeт лeкум усуeтун хaсeнeтун фи ибрахимe уeллeзинe мeaх(мeaху), из калу ли кaумихим инна бурeау минкум уe мимма тa’будунe мин дуниллахи кeфeрна бикум, уe бeдee бeйнeна уe бeйнeкумул aдауeту уeл бaгдау eбeдeн хaтта ту’мину билляхи уaхдeху, илля кaулe ибрахимe ли eбихи лe eстaгфирeннe лeкe уe ма eмлику лeкe минaллахи мин шeй’ин, рaббeна aлeйкe тeуeккeлна уe илeйкe eнeбна уe илeйкeл мaсир(мaсиру).
Хубав пример за вас са Ибрахим (Абрахам) и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ: “Настрани сме от вас и от онова, на което служите вместо на Аллах, и ви отхвърляме. И ще има гняв и вражда помежду ни, докато не повярвате в единството на Аллах.” И Ибрахим към баща си: “Ще моля за твоето опрощение, но нямам власт да се застъпя за теб пред идващото от Аллах. Господи наш, на Теб се уповаваме и към Теб се насочихме, и към Теб е завръщането.
