« ал-Анам »
« стих-99 »
وَهُوَ الَّذِيَ أَنزَلَ مِنَ السَّمَاء مَاء فَأَخْرَجْنَا بِهِ نَبَاتَ كُلِّ شَيْءٍ فَأَخْرَجْنَا مِنْهُ خَضِرًا نُّخْرِجُ مِنْهُ حَبًّا مُّتَرَاكِبًا وَمِنَ النَّخْلِ مِن طَلْعِهَا قِنْوَانٌ دَانِيَةٌ وَجَنَّاتٍ مِّنْ أَعْنَابٍ وَالزَّيْتُونَ وَالرُّمَّانَ مُشْتَبِهًا وَغَيْرَ مُتَشَابِهٍ انظُرُواْ إِلِى ثَمَرِهِ إِذَا أَثْمَرَ وَيَنْعِهِ إِنَّ فِي ذَلِكُمْ لآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ
българската транслитерация: Уe хууeллeзи eнзeлe минeс сeмаи ма’(маeн), фe aхрeджна бихи нeбaтe кулли шeй’ин фe aхрeджна минху хaдърaн нухриджу минху хaббeн мутeракиба(мутeракибeн), уe минeн нaхли мин тaл’ъха кънуанун данийeтун уe джeннатин мин a’набин уeз зeйтунe уeр румманe муштeбихeн уe гaйрe мутeшабих(мутeшабихин), унзуру ила сeмeрихи иза eсмeрe уe йeн’ъх(йeн’ъхи), иннe фи заликум лe аятин ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Той е Онзи, Който изсипва вода от небето и изваждаме Ние с нея (с водата) кълн за всяко нещо, и изваждаме от него зеленина; от нея изваждаме струпани зърна, и от палмите, от техния завръз - близки гроздове, и градини с лози и маслини, и нарове - сходни и несходни. Вижте плодовете на всяко, когато връзва плод и неговото зреене! В това има знамения (доводи) за вярващи племена.
