« ал-Анам »
« стих-80 »
وَحَآجَّهُ قَوْمُهُ قَالَ أَتُحَاجُّونِّي فِي اللّهِ وَقَدْ هَدَانِ وَلاَ أَخَافُ مَا تُشْرِكُونَ بِهِ إِلاَّ أَن يَشَاء رَبِّي شَيْئًا وَسِعَ رَبِّي كُلَّ شَيْءٍ عِلْمًا أَفَلاَ تَتَذَكَّرُونَ
българската транслитерация: Уe хаджджeху кaумух(кaумуху), калe e тухаджджунни филлахи уe кaд хeдан(хeдани), уe ла eхафу ма тушръкунe бихи илла eн йeшаe рaбби шeй’а(шeйeн), уeсиa рaбби куллe шeй’ин илма(илмeн), e фe ла тeтeзeккeрун(тeтeзeккeрунe).
А неговият народ спореше с него. Рече им: “Нима спорите с мен относно Аллах, след като Той ме напъти (към себе си)? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Все още няма ли да премислите?
