« ал-Анам »
« стих-148 »
سَيَقُولُ الَّذِينَ أَشْرَكُواْ لَوْ شَاء اللّهُ مَا أَشْرَكْنَا وَلاَ آبَاؤُنَا وَلاَ حَرَّمْنَا مِن شَيْءٍ كَذَلِكَ كَذَّبَ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِم حَتَّى ذَاقُواْ بَأْسَنَا قُلْ هَلْ عِندَكُم مِّنْ عِلْمٍ فَتُخْرِجُوهُ لَنَا إِن تَتَّبِعُونَ إِلاَّ الظَّنَّ وَإِنْ أَنتُمْ إَلاَّ تَخْرُصُونَ
българската транслитерация: Сeйeкулуллeзинe eшрeку лeу шаaллаху ма eшрeкна уe ла абауна уe ла хaррeмна мин шeй’(шeй’ин), кeзаликe кeззeбeллeзинe мин кaблихим хaтта заку бe’сeна, кул хeл индeкум мин илмин фe тухриджуху лeна, ин тeттeбиунe иллeз зaннe уe ин eнтумилла тaхрусун(тaхрусунe).
Онези, които Го съдружават, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружваме нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраняваме нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето мъчение. Кажи им: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.”
