« ал-Анам »
« стих-145 »
قُل لاَّ أَجِدُ فِي مَا أُوْحِيَ إِلَيَّ مُحَرَّمًا عَلَى طَاعِمٍ يَطْعَمُهُ إِلاَّ أَن يَكُونَ مَيْتَةً أَوْ دَمًا مَّسْفُوحًا أَوْ لَحْمَ خِنزِيرٍ فَإِنَّهُ رِجْسٌ أَوْ فِسْقًا أُهِلَّ لِغَيْرِ اللّهِ بِهِ فَمَنِ اضْطُرَّ غَيْرَ بَاغٍ وَلاَ عَادٍ فَإِنَّ رَبَّكَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
българската транслитерация: Кул ла eджиду фи ма ухийe илeййe мухaррeмeн aла таимин ят’aмуху илла eн йeкунe мeйтeтeн eу дeмeн мeсфухaн eу лахмe хинзирин фe иннeху риджсун eу фъскaн ухиллe ли гaйриллахи бих(бихи), фe мeнидтуррa гaйрe багън уe ла адин фe иннe рaббeкe гaфурун рaхим(рaхимун).
Кажи им: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или пролята кръв, или свинско месо, което несъмнено е нечисто, или животно, заклано за друг, а не в името на Аллах.” А който е принуден, при условие, че не прекалява, нито престъпва, - в такъв случай за него твоят Господ е опрощаващ, милосърден.
