« ал-Анам »
« стих-124 »
وَإِذَا جَاءتْهُمْ آيَةٌ قَالُواْ لَن نُّؤْمِنَ حَتَّى نُؤْتَى مِثْلَ مَا أُوتِيَ رُسُلُ اللّهِ اللّهُ أَعْلَمُ حَيْثُ يَجْعَلُ رِسَالَتَهُ سَيُصِيبُ الَّذِينَ أَجْرَمُواْ صَغَارٌ عِندَ اللّهِ وَعَذَابٌ شَدِيدٌ بِمَا كَانُواْ يَمْكُرُونَ
българската транслитерация: Уe иза джаeтхум айeтун калу лeн ну’минe хaтта ну’та мислe ма утийe русулуллах(русулуллахи), aллаху a’лeму хaйсу йeдж’aлу рисалeтeх(рисалeтeху), сeюсибуллeзинe eджрeму сaгарун индaллахи уe aзабун шeдидун бима кану йeмкурун(йeмкурунe).
И когато идеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото, което бе дадено на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха.
