« ал-Хашр »
« стих-9 »
وَالَّذِينَ تَبَوَّؤُوا الدَّارَ وَالْإِيمَانَ مِن قَبْلِهِمْ يُحِبُّونَ مَنْ هَاجَرَ إِلَيْهِمْ وَلَا يَجِدُونَ فِي صُدُورِهِمْ حَاجَةً مِّمَّا أُوتُوا وَيُؤْثِرُونَ عَلَى أَنفُسِهِمْ وَلَوْ كَانَ بِهِمْ خَصَاصَةٌ وَمَن يُوقَ شُحَّ نَفْسِهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ
българската транслитерация: Уеллезине тебеууеуд даре уел имане мин каблихим юхиббуне мен хаджере илеъхим уе ля йеджидуне фи судурихим хаджетен мимма уту уе ю'сируне аля енфусихим уе леу кане бихим хасасах(хасасатун), уе мен юка шухха нефсихи фе уляике хумул муфлихун(муфлихуне).
Онези, които преди тях бяха приели (Медина) като дом и вярата беше направила място в сърцата им, обичат онези, които се преселват при тях. И не усещат в сърцата си завист за онова, което им се дарява, дори и те самите да са в нужда; дават им предимство, държат ги над своите нужди. Онези, които се опазят от скъперничеството на душите си, те са сполучилите.
