« ал-Хашр »
« стих-7 »
مَّا أَفَاء اللَّهُ عَلَى رَسُولِهِ مِنْ أَهْلِ الْقُرَى فَلِلَّهِ وَلِلرَّسُولِ وَلِذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَابْنِ السَّبِيلِ كَيْ لَا يَكُونَ دُولَةً بَيْنَ الْأَغْنِيَاء مِنكُمْ وَمَا آتَاكُمُ الرَّسُولُ فَخُذُوهُ وَمَا نَهَاكُمْ عَنْهُ فَانتَهُوا وَاتَّقُوا اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ
българската транслитерация: Ма ефа аллаху аля ресулихи мин ехли кура фе лиллахи уе лир ресули уе лизил курба уел йетема уел месакини уебнис себили кеъ ля йекуне дулетен бейнел агнияи минкум, уе ма атакумур ресулу фе хузуху уе ма нехакум анху фентеху, уеттекуллах(уеттекуллахе), инналлахе шедидул икаб(икаби).
Онова, което Аллах дари на Своя Пратеник от (имотите на) жителите на онова селище (придобитото без война), принадлежи на Аллах и на Пратеника Му, и на близките му, и на сираците, и нуждаещите се, и на пътниците. Това е, за да не бъде (богатство) в обръщение сред заможните измежду вас. И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бъдете притежатели на таква към Аллах (бойте се да не изгубите милостта Му)! Аллах наистина е строг в наказанието.
