« ал-Хадид »
« стих-27 »
ثُمَّ قَفَّيْنَا عَلَى آثَارِهِم بِرُسُلِنَا وَقَفَّيْنَا بِعِيسَى ابْنِ مَرْيَمَ وَآتَيْنَاهُ الْإِنجِيلَ وَجَعَلْنَا فِي قُلُوبِ الَّذِينَ اتَّبَعُوهُ رَأْفَةً وَرَحْمَةً وَرَهْبَانِيَّةً ابْتَدَعُوهَا مَا كَتَبْنَاهَا عَلَيْهِمْ إِلَّا ابْتِغَاء رِضْوَانِ اللَّهِ فَمَا رَعَوْهَا حَقَّ رِعَايَتِهَا فَآتَيْنَا الَّذِينَ آمَنُوا مِنْهُمْ أَجْرَهُمْ وَكَثِيرٌ مِّنْهُمْ فَاسِقُونَ
българската транслитерация: Сумме каффейна ала асарихим би русулина уе каффейна би'исебни мерйеме уе атейнахул инджиле уе джеална фи кулюбиллезинет тебеуху ре'фетен уе рахмех(рахметен), уе рахбанийетенибтедеуха ма кетебнаха алейхим иллебтигае ръдуаниллахи фе ма реауна хакка рияетиха, фе атейнеллезине амену минхум еджерум, уе кесирун минхум фасикун(фасикуне).
Сетне проводихме по стъпките им Нашите пратеници без прекъсване. И проводихме след тях Иса (Исус), сина на Мариам, и му дадохме Библията. И вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие. Но те измислиха монашеството за Него,а ние не сме им предписали друго, освен стремежа към благоволението на Аллах, ала те не го спазиха, както трябваше. И дадохме на вярващите измежду тях награда, но мнозина от тях са нечестивци.
