« ал-Уакиа »
« стих-47 »
وَكَانُوا يَقُولُونَ أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَئِنَّا لَمَبْعُوثُونَ
българската транслитерация: Уe кану йeкулунe e иза митна уe кунна турабeн уe иза мeн e инна лe мeб’усун(мeб’усунe).
И казваха: “Нима като умрем и станем пръст и кости, наистина ще бъдем възкресени?
