« ал-Маида »
« стих-41 »
يَا أَيُّهَا الرَّسُولُ لاَ يَحْزُنكَ الَّذِينَ يُسَارِعُونَ فِي الْكُفْرِ مِنَ الَّذِينَ قَالُواْ آمَنَّا بِأَفْوَاهِهِمْ وَلَمْ تُؤْمِن قُلُوبُهُمْ وَمِنَ الَّذِينَ هِادُواْ سَمَّاعُونَ لِلْكَذِبِ سَمَّاعُونَ لِقَوْمٍ آخَرِينَ لَمْ يَأْتُوكَ يُحَرِّفُونَ الْكَلِمَ مِن بَعْدِ مَوَاضِعِهِ يَقُولُونَ إِنْ أُوتِيتُمْ هَذَا فَخُذُوهُ وَإِن لَّمْ تُؤْتَوْهُ فَاحْذَرُواْ وَمَن يُرِدِ اللّهُ فِتْنَتَهُ فَلَن تَمْلِكَ لَهُ مِنَ اللّهِ شَيْئًا أُوْلَئِكَ الَّذِينَ لَمْ يُرِدِ اللّهُ أَن يُطَهِّرَ قُلُوبَهُمْ لَهُمْ فِي الدُّنْيَا خِزْيٌ وَلَهُمْ فِي الآخِرَةِ عَذَابٌ عَظِيمٌ
българската транслитерация: Я eйюхeр рeсулу ла яхзункeллeзинe юсариунe фил куфри минeллeзинe калю амeнна би eфуахихим уe лeм ту’мин кулубухум, уe минeллeзинe хаду сeммаунe лил кeзиби сeммаунe ли кaумин ахaринe лeм йe’тук(йe’тукe) юхaррифунeл кeлимe мин бa’ди мeуадъъх(мeуадъъхи), йeкулунe ин утитум хаза фe хузуху уe ин лeм ту’тeуху фaхзeру уe мeн юридиллаху фитнeтeху фe лeн тeмликe лeху минaллахи шeй’а(шeй’eн) улаикeллeзинe лeм юридиллаху eн ютaххирe кулубeхум лeхум фид дунЯ хъзюн уe лeхум фил ахърeти aзабун aзим(aзимун).
О, Пратенико, да не те наскърбяват надпреварващите се в неверието сред онези, които с устите си изричат: “Повярвахме!”, ала сърцата им не вярват. А онези от юдеите, които те слушат, го правят, за да излъжат хора, които не са идвали при теб. Те преиначават словата, размествайки ги и казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!” И когото Аллах иска да отклони, ти с нищо не можеш да възпреш онова, което е от Аллах. Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. За тях в земния живот има позор, а в отвъдния - огромно мъчение.
