« ал-Маида »
« стих-18 »
وَقَالَتِ الْيَهُودُ وَالنَّصَارَى نَحْنُ أَبْنَاء اللّهِ وَأَحِبَّاؤُهُ قُلْ فَلِمَ يُعَذِّبُكُم بِذُنُوبِكُم بَلْ أَنتُم بَشَرٌ مِّمَّنْ خَلَقَ يَغْفِرُ لِمَن يَشَاء وَيُعَذِّبُ مَن يَشَاء وَلِلّهِ مُلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَإِلَيْهِ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Уe калeтил яхуду уeн нaсара нaхну eбнауллахи уe eхъббаух(eхъббауху) кул фe лимe юaззибукум би зунубикул бeл eнтум бeшeрун миммeн хaлaк(хaлaкa) ягфиру лимeн йeшау уe юaззибу мeн йeша(йeшау) уe лиллахи мулкус сeмауати уeл aрдъ уe ма бeйнeхума уe илeйхил мaсир(мaсиру).
И рекоха юдеите и християните: “Ние сме синове на Аллах и Негови любимци.” Кажи им: “А защо ви измъчва тогава Той заради грехове ви? Не, вие сте само създания (хора) от онези, които е създал. Прощава Той, комуто пожелае и измъчва Той, когото пожелае. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. И към Него е завръщането.”
