« ал-Маида »
« стих-116 »
وَإِذْ قَالَ اللّهُ يَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ أَأَنتَ قُلتَ لِلنَّاسِ اتَّخِذُونِي وَأُمِّيَ إِلَهَيْنِ مِن دُونِ اللّهِ قَالَ سُبْحَانَكَ مَا يَكُونُ لِي أَنْ أَقُولَ مَا لَيْسَ لِي بِحَقٍّ إِن كُنتُ قُلْتُهُ فَقَدْ عَلِمْتَهُ تَعْلَمُ مَا فِي نَفْسِي وَلاَ أَعْلَمُ مَا فِي نَفْسِكَ إِنَّكَ أَنتَ عَلاَّمُ الْغُيُوبِ
българската транслитерация: Уe из калeллаху я исeбнe мeрйeмe e eнтe култe лин наситтeхизуни уe уммийe илахeйни мин дуниллах(дуниллахи) калe субханeкe ма йeкуну ли eн eкулe ма лeйсe ли би хaкк(хaккън) ин кунту култуху фe кaд aлимтeх(aлимтeху) тa’лeму ма фи нeфси уe ла a’лeму ма фи нeфсик(нeфсикe) иннeкe eнтe aллeмул гуйуб(гуйуби).
И когато Аллах рече: “О, Иса (Исусе), сине на Мария, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове, освен Аллах!” Рече (Исус): “Пречист си Ти, Превелик! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Лика Ти. Ти си Всезнаещият неведомите неща.
