« ал-Маида »
« стих-114 »
قَالَ عِيسَى ابْنُ مَرْيَمَ اللَّهُمَّ رَبَّنَا أَنزِلْ عَلَيْنَا مَآئِدَةً مِّنَ السَّمَاء تَكُونُ لَنَا عِيداً لِّأَوَّلِنَا وَآخِرِنَا وَآيَةً مِّنكَ وَارْزُقْنَا وَأَنتَ خَيْرُ الرَّازِقِينَ
българската транслитерация: Калe исeбну мeрйeмeллахуммe рaббeна eнзил aлeйна маидeтeн минeс сeмаи тeкуну лeна идeн ли eууeлина уe ахирина уe айeтeн минк(минкe), уeрзукна уe eнтe хaйрур разикин(разикинe).
Рече Иса (Исус), синът на Мария: “О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за онези преди нас и за онези след нас - чудо (знамение) от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.”
