« ал-Маида »
« стих-110 »
إِذْ قَالَ اللّهُ يَا عِيسى ابْنَ مَرْيَمَ اذْكُرْ نِعْمَتِي عَلَيْكَ وَعَلَى وَالِدَتِكَ إِذْ أَيَّدتُّكَ بِرُوحِ الْقُدُسِ تُكَلِّمُ النَّاسَ فِي الْمَهْدِ وَكَهْلاً وَإِذْ عَلَّمْتُكَ الْكِتَابَ وَالْحِكْمَةَ وَالتَّوْرَاةَ وَالإِنجِيلَ وَإِذْ تَخْلُقُ مِنَ الطِّينِ كَهَيْئَةِ الطَّيْرِ بِإِذْنِي فَتَنفُخُ فِيهَا فَتَكُونُ طَيْرًا بِإِذْنِي وَتُبْرِئُ الأَكْمَهَ وَالأَبْرَصَ بِإِذْنِي وَإِذْ تُخْرِجُ الْمَوتَى بِإِذْنِي وَإِذْ كَفَفْتُ بَنِي إِسْرَائِيلَ عَنكَ إِذْ جِئْتَهُمْ بِالْبَيِّنَاتِ فَقَالَ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِنْهُمْ إِنْ هَذَا إِلاَّ سِحْرٌ مُّبِينٌ
българската транслитерация: Из калeллаху я исeбнe мeрйeмeзкур ни’мeти aлeйкe уe aла уалидeтикe из eййeдтукe би рухил кудуси тукeллимун насe фил мeхди уe кeхл(кeхлeн), уe из aллeмтукeл китабe уeл хикмeтe уeт тeуратe уeл инcил(инcилe), уe из тaхлуку минeт тини кe хeй’eтит тaйри би изни фe тeнфуху фиха фe тeкуну тaйрaн би изни уe тубриул eкмeхe уeл eбрaсa би изни, уe из тухриcул мeута би изни, уe из кeфeфту бeни исраилe aнкe из cи’тeхум бил бeййинати фe калeллeзинe кeфeру минхум ин хаза илла сихрун мубин(мубинун).
Когато Аллах рече: “О, Иса (Исусе), сине на Мария, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та да говориш с хората, и в люлката, и като възрастен! И как те научих на Книгата и на Мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица - с Моето позволение и духваш в нея и става жива птица. И изцеряваш слепия и прокажения - с Моето позволение. И ето извеждаш мъртвите - с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Израил, когато им донесе ясните знаци. И неверниците измежду тях рекоха: “Това е само една явна магия.”
