« ал-Худжурат »
« стих-14 »
قَالَتِ الْأَعْرَابُ آمَنَّا قُل لَّمْ تُؤْمِنُوا وَلَكِن قُولُوا أَسْلَمْنَا وَلَمَّا يَدْخُلِ الْإِيمَانُ فِي قُلُوبِكُمْ وَإِن تُطِيعُوا اللَّهَ وَرَسُولَهُ لَا يَلِتْكُم مِّنْ أَعْمَالِكُمْ شَيْئًا إِنَّ اللَّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
българската транслитерация: Калeтил a’рабу амeнна, кул лeм ту’мину уe лакин кулю eслeмна уe лeмма йeдхулил иману фи кулюбикум, уe ин тутиуллахe уe рeсулeху ла йeлиткум мин a’маликум шeй’а(шeй’eн), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
Арабите рекоха: “Ние повярвахме.” Кажи им: “Не сте повярвали (пожелали от сърце Лика та Аллах)”, ала кажете: “Предадохме се!”, защото вярата не е влязла (вътре) в сърцата ви. Но ако се покорите на Аллах и на Неговия Пратеник, Той не ще отнеме нищо от делата ви. Наистина Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”
