« ал-Ахкаф »
« стих-15 »
وَوَصَّيْنَا الْإِنسَانَ بِوَالِدَيْهِ إِحْسَانًا حَمَلَتْهُ أُمُّهُ كُرْهًا وَوَضَعَتْهُ كُرْهًا وَحَمْلُهُ وَفِصَالُهُ ثَلَاثُونَ شَهْرًا حَتَّى إِذَا بَلَغَ أَشُدَّهُ وَبَلَغَ أَرْبَعِينَ سَنَةً قَالَ رَبِّ أَوْزِعْنِي أَنْ أَشْكُرَ نِعْمَتَكَ الَّتِي أَنْعَمْتَ عَلَيَّ وَعَلَى وَالِدَيَّ وَأَنْ أَعْمَلَ صَالِحًا تَرْضَاهُ وَأَصْلِحْ لِي فِي ذُرِّيَّتِي إِنِّي تُبْتُ إِلَيْكَ وَإِنِّي مِنَ الْمُسْلِمِينَ
българската транслитерация: Уе уассайнел инсане би уалидейхи ихсана(ихсанен), хамелетху уммуху курхен уе уадаатху курха(курхан), уе хамлуху уе фисалуху селасуне шехра(шехрен), хатта иза беледа ешуддеху уе белега ербаине сене тен кале рабби еузи' ни ен еншкуре ни' метекеллети ен' амте алейе уе ала уалидейе уе ен а' меле салиху тердху уе аслих лифи зуррийетти, инни тубту илеъке же инни минел муслимин(муслимине).
И завещахме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с отбиването му е тридесет месеца. А когато достигне своята зрелост и четиридесетте години, той каза: “Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и ме подкрепи да върша праведни дела (да пречистя пороците от душата си), които Ти одобряваш! И пречисти моето потомство! И наистина аз се покайвам пред Теб и само на Теб съм отдаден”.
