« аш-Шура »
« стих-51 »
وَمَا كَانَ لِبَشَرٍ أَن يُكَلِّمَهُ اللَّهُ إِلَّا وَحْيًا أَوْ مِن وَرَاء حِجَابٍ أَوْ يُرْسِلَ رَسُولًا فَيُوحِيَ بِإِذْنِهِ مَا يَشَاء إِنَّهُ عَلِيٌّ حَكِيمٌ
българската транслитерация: Уe ма канe ли бeшeрин eн юкeллимeхуллаху илла уaхйeн eу мин уeраи хъджабин eу юрсилe рeсулeн фe юхъйe би изнихи ма йeшау, иннeху aлийюн хaким(хaкимун).
С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник (ангел) и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.