« аш-Шура »
« стих-14 »
وَمَا تَفَرَّقُوا إِلَّا مِن بَعْدِ مَا جَاءهُمُ الْعِلْمُ بَغْيًا بَيْنَهُمْ وَلَوْلَا كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى لَّقُضِيَ بَيْنَهُمْ وَإِنَّ الَّذِينَ أُورِثُوا الْكِتَابَ مِن بَعْدِهِمْ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ مُرِيبٍ
българската транслитерация: Уe ма тeфeррeку илля мин бa’ди ма джаeхумул илму бaгйeн бeйнeхум, уe лeу ля кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe ила eджeлин мусeммeн лe кудъйe бeйнeхум, уe иннeллeзинe урисул китабe мин бa’дихим лe фи шeккин минху муриб(мурибин).
И се разединиха помежду си само завистливите, когато при тях дойде знанието. И ако го нямаше предишно Слово от твоя Господ за отсрочване до определено време, щеше да е отсъдено между тях. А онези, на които бе оставено в наследство Писанието подир тях, с подозрение се съмняват в него.
