« аш-Шура »
« стих-13 »
شَرَعَ لَكُم مِّنَ الدِّينِ مَا وَصَّى بِهِ نُوحًا وَالَّذِي أَوْحَيْنَا إِلَيْكَ وَمَا وَصَّيْنَا بِهِ إِبْرَاهِيمَ وَمُوسَى وَعِيسَى أَنْ أَقِيمُوا الدِّينَ وَلَا تَتَفَرَّقُوا فِيهِ كَبُرَ عَلَى الْمُشْرِكِينَ مَا تَدْعُوهُمْ إِلَيْهِ اللَّهُ يَجْتَبِي إِلَيْهِ مَن يَشَاء وَيَهْدِي إِلَيْهِ مَن يُنِيبُ
българската транслитерация: Шeрea лeкум минeд дини ма уaсса бихи нухaн уeллeзи eухaйна илeйкe уe ма уaссaйна бихи ибрахимe уe муса уe иса, eн eкимуд динe уe ля тeтeфeррeку фих(фихи), кeбурe aлeл мушрикинe ма тeд’ухум илeйх(илeйхи), aллаху йeджтeби илeйхи мeн йeшау уe йeхди илeйхи мeн йуниб(йунибу).
И Той (Аллах) за религията (вярата) завеща (предписа) онова, което завеща и на Нух (Ньой) : “Придържайте се към религията (вярата) и не се разединявайте в нея!”, и на Ибрахим (Авраам), и на Муса (Моисей), и на Иса (Исус), и на теб разкри същото като канон. Но за съдружаващите им се стори тежко онова, към което ги зовеш (да пожелаят Лика на Аллах). И Аллах избира когото пожелае и напътва към Себе Си онзи, който се насочва към Него (за да отдаде духа си в земния живот).
