« Фуссилат »
« стих-47 »
إِلَيْهِ يُرَدُّ عِلْمُ السَّاعَةِ وَمَا تَخْرُجُ مِن ثَمَرَاتٍ مِّنْ أَكْمَامِهَا وَمَا تَحْمِلُ مِنْ أُنثَى وَلَا تَضَعُ إِلَّا بِعِلْمِهِ وَيَوْمَ يُنَادِيهِمْ أَيْنَ شُرَكَائِي قَالُوا آذَنَّاكَ مَا مِنَّا مِن شَهِيدٍ
българската транслитерация: Илeйхи юрeдду илмус саaх(саaти), уe ма тaхруджу мин сeмeратинмин eкмамиха уe ма тaхмилу мин унса уe ла тeдaу илла би илмих(илмихи), уe йeумe юнадихим eйнe шурeкаи калю азeннакe ма минна мин шeхид(шeхидин).
При Него е знанието за Часа (на Сетния Ден). И не излиза нито един плод от своята обвивка, и не забременява и не ражда нито една женска, без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са Моите съдружници?”. Ще рекат: “Известяваме те, няма сред нас свидетел.”
