« Фуссилат »
« стих-25 »
وَقَيَّضْنَا لَهُمْ قُرَنَاء فَزَيَّنُوا لَهُم مَّا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَحَقَّ عَلَيْهِمُ الْقَوْلُ فِي أُمَمٍ قَدْ خَلَتْ مِن قَبْلِهِم مِّنَ الْجِنِّ وَالْإِنسِ إِنَّهُمْ كَانُوا خَاسِرِينَ
българската транслитерация: Уe кaйядна лeхум курeнаe фe зeййeну лeхум ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум уe хaккa aлeйхимул кaулу фи умeмин кaд хaлeт мин кaблихим минeл джинни уeл инс(инси), иннeхум кану хасирин(хасиринe).
И им отредихме приятели, които им разкрасяваха всичко пред тях и всичко зад тях. И така се сбъдна и спрямо тях словото (за мъчението), както и за предишни общности от джинове и хора. Несъмнено те са губещите.
