« Фуссилат »
« стих-22 »
وَمَا كُنتُمْ تَسْتَتِرُونَ أَنْ يَشْهَدَ عَلَيْكُمْ سَمْعُكُمْ وَلَا أَبْصَارُكُمْ وَلَا جُلُودُكُمْ وَلَكِن ظَنَنتُمْ أَنَّ اللَّهَ لَا يَعْلَمُ كَثِيرًا مِّمَّا تَعْمَلُونَ
българската транслитерация: Уe ма кунтум тeстeтирунe eн йeшхeдe aлeйкум сeм’укум уe ла eбсарукум уe ла джулудукум уe лакин зaнeнтум eннeллахe ла я’лeму кeсирeн мимма тa’мeлун(тa’мeлунe).
И не се опасявахте, че и слухът, и зрението, и кожата ви ще свидетелстват срещу вас, а предполагахте, че Аллах не ще узнае много от онова, което правите.
