« ал-Мумин »
« стих-37 »
أَسْبَابَ السَّمَاوَاتِ فَأَطَّلِعَ إِلَى إِلَهِ مُوسَى وَإِنِّي لَأَظُنُّهُ كَاذِبًا وَكَذَلِكَ زُيِّنَ لِفِرْعَوْنَ سُوءُ عَمَلِهِ وَصُدَّ عَنِ السَّبِيلِ وَمَا كَيْدُ فِرْعَوْنَ إِلَّا فِي تَبَابٍ
българската транслитерация: Eсбабeс сeмауати фe aттaлиa ила илахи муса уe инни лe eзуннуху казиба(казибeн), уe кeзаликe зуййинe ли фир’aунe суу aмeлихи уe суддe aнис сeбил(сeбили), уe ма кeйду фир’aунe илля фи тeбаб(тeбабин).
“Пътищата на небесата, и така може да зърна и бога на Муса (Моисей)! Несъмнено аз мисля, че той е лъжец.” Така бе разкрасено за Фараона лошото му деяние и бе отклонен от пътя. И коварството на Фараона не бе нищо друго освен заблуда.
