« ал-Мумин »
« стих-12 »
ذَلِكُم بِأَنَّهُ إِذَا دُعِيَ اللَّهُ وَحْدَهُ كَفَرْتُمْ وَإِن يُشْرَكْ بِهِ تُؤْمِنُوا فَالْحُكْمُ لِلَّهِ الْعَلِيِّ الْكَبِيرِ
българската транслитерация: Заликум би eннeху иза дуияллаху уaхдeху кeфeртум, уe ин юшрeк бихи ту’мину, фeл хукму лиллахил aлиййил кeбир(кeбири).
Това е, защото като бяхте позовани на Единственния Аллах, вие не повярвахте, а когато се съдружаваше (с Аллах) вярвахте. А отсъждането вече е на Аллах, Всевишния, Превеликия.
