« ан-Ниса »
« стих-97 »
إِنَّ الَّذِينَ تَوَفَّاهُمُ الْمَلآئِكَةُ ظَالِمِي أَنْفُسِهِمْ قَالُواْ فِيمَ كُنتُمْ قَالُواْ كُنَّا مُسْتَضْعَفِينَ فِي الأَرْضِ قَالْوَاْ أَلَمْ تَكُنْ أَرْضُ اللّهِ وَاسِعَةً فَتُهَاجِرُواْ فِيهَا فَأُوْلَئِكَ مَأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ وَسَاءتْ مَصِيرًا
българската транслитерация: Иннeллeзинe тeуeффахумул мeлаикeту залими eнфусихим калу фимe кунтум калу кунна мустaд’aфинe фил aрд(aрдъ), калу e лeм тeкун aрдуллахи уасиaтeн фe тухаджиру фиха фe улаикe мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму) уe саeт мaсира(мaсирaн).
Когато ангелите прибираха онези, които угнетиха душите си, им рекоха: “Вие къде бяхте (в какво се занимавахте)?” (Те) рекоха: “Бяхме безсилни на земята.” А рекоха (ангелите): “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?” На тези мястото им е Адът и колко лоша участ е това.
